Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

На Фернандо Ортис

Като дете играх на този площад, Пласа Нуева.

Щастлив се шляех между арките му.

Над три пъти се спъвах в плочите му.

По средата имаше павилион, обиколен

от пурпурни градински теменужки,

печални палми раснеха по ъглите.

 

Майко,

опази ме от живота,

в шотландския си вълнен шал ме скрий,

избави ме от любовта,

подай ми ръка.

 

(От устието на паметта изплуват

тинести парчета минало.)

 

Напредва бавен Олдсмобил по прашните улици

на дивния Билбао,

смръзнал под слънцето на зимата:

град, който съм обичал със скършена душа

от озлоблението и опустошенията му,

през хладната яснота на страха,

с нежна и варварска горест.

Навярно съм детето вътре,

на задната седалка, сгушен

в скута на пътничката,

младата ми двадесети осем годишна майка.

 

Гласът й ме отдава на света

на обичайните събития:

хотели, гари, магазини,

кутиите с херинги и чувалите,

пълни с царевично брашно, с орехи,

и макар да прозвучава зле, с нахут;

по влажните крайморски булеварди,

трамваите, минаващи забавено;

сенчестият Аренал,

кейовете, крановете, корабите,

магазините, дъхтящи на кафе и на зехтин,

иглата на кулата на Сантяго,

жените, които излизат от църквата,

с черно було и молитвеници,

металните чайки в небето,

и там, над още снежните планини,

първите звезди.

 

Мъже с велосипеди прекосяват бавно

моста, на връщане към нощта,

и тогава не помислях, че са били толкова,

тези, които нощта най-накрая ще прибере.

 

Нощта:

нощта, сътворена по мярката на ужаса,

дългата нощ с времето насаме,

нощта, която и тебе те чака,

тебе, мъничък Хуан,

самотният.

Край