Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

На Хавиер Ехеа,

който ми подари една рима.

Двете слепи сестри на твоя дядо,

Пепита, заедно с Викториана,

ги виждам в контражур: китайски сенки

между прозореца и коприната на паравана.

 

Отлита шестдесетата година.

От парка идва хладен смут на птици.

Сгърнати в тъмните си шалове, госпожите

деветдесетгодишни превъртат броеници.

 

Не знаят, че нощта, която идва,

с приятна, сладостна агония ще ги повие:

ще паднат като две скършени рози, от съня

до чистата престилка на Дева Мария.

 

Леля Викториана, тъжна костенурка,

която едва се влачеше по дългите коридори

на дома Агире, ще е серафим с крила

най-бързи по пътеките в лъчи на райските простори.

 

И леля Пепита, раздаваща влажни целувки,

разказваща историите от карлистката обсада,

ще усети ласка на Исус по клепките

и, приотвори ли ги после, взора й ще радва.

 

Но още само свечерява.

На детската ръка подпрял главата,

преследваш сънен прехода на часовете

в кукащия часовник, мелница на тъгата.

 

Представяш си госпожиците бедни Хуаристи

на балкона сред един Билбао краевековен,

разпръскващи цветчета с шепи напосоки

над шествието за празника на Тялото Христово.

 

Не ги смущава велелепието на пелерините,

ни златната дарохранителница със светиня сред стъклата,

нито бродирания балдахин, гвардията в парадни униформи

на дон Антон Пирала, губернатор на провинцията.

 

Никой не им обръща внимание.

В просторния си мрак не ще дочуят нежни думи.

Може би, разнежен, праща им целувки

приятелят им от детинството, дон Мигел де Унамуно.

 

Споменът изплъзващ се за тях би се разпръснал,

ако ти, положил твоята оскъдна памет в бездна,

не беше се решил завинаги да ги опазиш

в раздута от привиден модернизъм поема:

 

Само нечист предлог за недодялана игра на думи

в последния стих, макар и да отричаш, впрочем,

както нещастните сестри на твоя дядо,

тогава — и сега и винаги — избираше напосоки.

Край