Йон Хуаристи
Руска рулетка

На Херман Янке

Зимна вечер се привеждаше

над измамните руини

в онзи кът от парка на колежа

с навеса на Изобразителните изкуства.

 

Синът на висшия

фалангистки чиновник Мендасона

сложи коняка и оръжието.

 

Епохата агонизираше, със своя

достатъчно завършен стил:

излизане пред обществото на девойките в Морския клуб

hockey^[1], регати, tennis,

празненства при свършване учебната година с настоятелки,

лагерувания на Опус Деи,

шофьори с морскосини униформи,

престижна ономастика (Кристина,

Вероника, Наталия,

Гонсага, Алваро, Диего),

епископски титли

и срещи по cricket върху green.

 

След като отекна изстрелът,

всички се затичахме в безреда,

разпилени сръндаци

по килим на ловна тема.

 

Не бе случайността така жестока с Ибарече.

Беше най-слабият сред нас. Не би

оттласнал

лошите времена, които надвисваха.