Хуан Кобос Уилкинс
Ангел пазител

Разминаваме се в дългия коридор.

 

Някои привечери се преследват здрачът и той по прозорците.

 

Очарова го да се укрива в калейдоскопа.

 

А през съботите

да кара да се върти в стария грамофон музиката

на сферите.

 

Със зрели зърна от нар фабрикува ручейчета

върху голата си гръд,

за да отпъди носталгията ми по водите на реката, която изгубих.

 

Спи свит в крилата си като яйце

и фосфоресцира

синьото му биещо сърце сред невъзможната му сянка.

 

Понякога се гушва на писалището ми и в часа на ангелуса

откривам

малки живи небесни дъги над масата ми.

 

Ако съм тъжен, ноктите му се разсипват в скреж

и, на момента,

в чекмеджето с ръкописите ми, много бавно, пада сняг.

 

И винаги,

да се отразяваш с бели шибои във вътрешното огледало на гардероба,

да бродираш сънищата ми, докато спя, или да скриваш

бонбони със сладник в канадката ми, винаги

будувай над мене, хранител,

който ме спасяваш от отровената целувка, ангел,

който ме закриляш

от смъртоносната прегръдка

                или плътоядна богомолка

на друг ангел,

по-паднал.