Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

Сега, при залеза морав на вечерта,

Магнолиите вече в цвят, поръсени с роса,

Да мина по онези улици, докато расне

Луната из простора, ще е да сънувам буден.

 

Небето с жалбата си ще направят по-просторно

Ята от лястовици; на поток водата

Дълбокия глас на земята чисто ще освободи;

После небето и земята ще останат замълчани.

 

В кътче на манастирски двор, самотен,

С чело върху ръката, един призрак,

Който се връща, ти би плакал, мислейки,

Колко красив бе животът и колко ненужен.

Край