Луис Росалес
Пукнатината

На Мигел Анхел Морено

Както се получава мехурче от въздух в леда,

или онази лека неувереност на свидетеля пред съдията,

или изгубване на амулета, в който никой и не вярва,

но като се изгуби, ни оставя траур без прозорци,

така пристига самотата,

така пристига времето, което в твоето сърце отваря пукнатина,

съединена с размразяването,

съвършено малка пукнатина,

където битието се ограничава

и започва да се измъква

като наследство от вода,

оставяйки те откъснат,

защото се чувстваш неспособен да избереш,

и ден след ден оставаш поразен

и толкова свит,

че сам забравяш, като някой сън, което си обичал,

което те обвързва и ти дава корен,

без никой да го забележи.