Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Рада Панчовска, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Вечерта полека си отива. Върху пътя
цветовете на акацията се пилеят
с порива на вятъра. Сред клоните,
смъртно, почти притреперващо,
сетното слънце застива. Земята мирише,
започва да мирише и не се побира
вече в себе си и се надига:
има пръст сега в земята и във въздуха.
Има плет със слънце; стигаме до него;
сянката е резюме на вечерта.
Чувствах те как плачеш. Не знам за кого плачеш.
Има и далечен дим —
влак навярно се завръща — докато изричаш:
Аз съм собствената ти печал, и позволи да те обичам.
Край