Хосе Мария Лопера
Сонет, за да бъде слушан от отрязаното ухо на Ван Гог

Отворих си прозореца към залез розов

и в черчевето се разбиват вълни леко.

Домът ми с макове изпълва се полека,

морето докато залива ме оловно.

 

Достигат рибите челото ми отново,

размахвайки крилата на опашки меки.

Щом тялото ми вълнолом не е напреко,

морето над ума ми да прелее е готово.

 

Изпълва се с акули моят разум,

които моя ум свободен ръфат настървено,

докато от дарбите му го оставят празен.

 

И мисля, че изгубвам своето търпение

при толкова безумие в дома, напразно:

и искам да избягам… не с ума си, в неведение.