Луис Алберто де Куенка
Сбогуването

Докато има градове, храмове и пазари,

и изменници, и плачещи деца, и знамена;

докато продължават да изливат реките сметта си

в морето и ветровете веят в планините;

докато сняг се стеле и прелитат птиците,

и слънцето изгрява и залязва, и се убиват хората;

докато някой се завръща, разгромен, в своята стая

и начертава V-то на победата във въздуха;

докато има ги ненавистта, приятелството и почудата

и се разпуква пръстта, за да расте зърното;

докато ти и аз търсим начина да се срещнем

и срещата ни да е нещо повече от мълчание,

ще те обичам, мой живот, всред сянката,

докато дишат моите гърди, докато моят глас достига

пенливата следа на бягството ти, докато сбогуването

с тази любов се проточи по улиците на времето.