Пере Жимферер
Есен за Били Холидей

И смъртта

                никой не я чуваше

но говореше много близко до микрофона

 

С противогаз раздаваше целувки на децата

 

Лейди Дей ранените чайки се завръщат в светлината на пристанището

Странен плод във въздуха здрачът отсъства

С меч с ръкавица с кристална топка

магнитният аквариум пещерата на миналото подводницата под блещукащите

                приливи

Лейди Дей колко любов в една младост колко грешки колко вечери на приказки

какво желание какви жасмини електрически

колко мъртви каубои като трубадури и усмивката на устните които се обагрят в

                кръв

виковете по улиците разотиващите се манифестации под волтовата дъга на залеза и

                смрачените нереални сгради

Лейди Дей любовта като водно конче

ловец на водни кончета

Лейди Дей колко бавно опитът ни идва всичко получава смисъл и като пейзажа се

подрежда пред очите щом едва събудили се дръпнем щорите

или се опитаме да подредим словата на едно

                стихотворение

                                Лейди Дей

Животни наранявани в гората нашите очи какво желаят какво молят

какво желае този глас в есенния вятър хрътка или плячката разтопени в хладната

                тъма на времето

отмъкнати подобно карти от колода са годините на младостта ни

С двойно завъртане на ключа кухнята заключиха

Не ни дават мармалад нито черешов пай

нито любовта нито смъртта странен плод който оставя тръпчив вкус