Анхел Гонсалес
Смърт в забравата

Знам, че съществувам,

защото ти ме сътворяваш.

Възвишен съм, защото ти ме смяташ

за възвишен, и чист, защото ти ме гледаш

с добри очи,

с чист поглед.

Прави ме интелигентен

мисълта ти и сред простата ти

нежност аз съм също прост

и добродушен.

                Но забравиш ли ме,

ще остана мъртъв, без да го узнае

никой. Жива ще съзрат

плътта ми, но ще бъде друг човек —

лош, мрачен, недодялан — обитаващият я…