Анхел Гинда
На един подрастващ поет

Отвращавай се от всичките, които пишат наизуст,

по четеното, с поза, движени

от славата, успеха или пък Властта.

Ненавиждай този, който си налага писането

като професия, а не като съдба

магична ли тайнствена. Взри се

в онези, за които писането

е било неизличима болест.

Избягвай книгите, които са били написани,

за да бъдат харесани авторите им,

а не затова другите

да се осмелят да се разпознаят

в тяхното писане.

Бягай от тези, които пишат за всичко,

за да не кажат нищо. От надписващите

посвещения с писалка,

но които никога със свойта кръв не утвърдиха

ни един от редовете си. Освободи се от онези,

които вземат думата

за инструмент, а не за живо същество.

Слушай само музиката си, когато пееш,

колкото и да е трудна и неясна.

Нека да те оглушава светлината, да не те слепи

шумът. И, към края на дните ти, твоето творчество

да бъде нещо повече от живота ти,

защото те противопоставя на смъртта.