Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

На Мануел Муньос Кортес

Да живееш е да се забравяш.

                Колкото и да искам

да си спомня, споменът съдържа в себе си тъй скъдна

действителност (от канавки, от минути — насаме

с полето, влажно от дъжда, — от дървета)!

Нощни мигове са, да се вслушвам без да заспивам

в някоя селска къща, отгатващ

все още нещата, които не съм чул, когато бях дете.

(Които не съм видял, като дете, нито съм сънувал

с отворени очи, които си измислят същото, което виждат).

Да живееш е да забравяш за малкото погледи,

които мечтаят наистина.

        При все това, си спомням

полите на планинската верига Алтамира и калуните й

с виолетов или бял цвят. Спомням си шубраци

на хвойна, на ягодово дърво… Спомням си пороища,

наситено червеникава пръст, масивни скали, с тъй слаба

действителност или чудо да крача и проточено време!

Спомням си излизането от долината към други склонове,

към най-просторните земи на Естремадура, тъмни,

замъглени от странстващите пориви на дъжда.

Но споменът има тъй малка плътност

за Алиа и маслините й, покривите й, стоборите й!

Спомням си — посред дъжда — полите и горите

на Вилюеркас, с винаги дълбока река.

Очи мои, с учудване на дете, привикващо

към зеленото на толкова листенца или пролетни

издънки! Но вече грее слънце и са други

склонове, по-открити, стигайки до Канямеро.

(Какво беше пристигането, появата на селцето?)

Дълго подготвяне от други склонове, за да

остана по-олекнал от реалност сред тези!

(По-олекнал от небе, от светлини на здрачаване,

от дълбока нощ и звезди, от разсъмване, започнало

без да разкъса просторните кътове на тишината).

Какви бяха онези склонове: смокиновите им дървета,

децата им — пастирчета на десет години — козите им,

разлистените дъбове, поточета, долини

и стада от пасящи бикове? (Какви бяха думите:

звука им във въздуха?) Какви бяха погледите

от стаята ми без никого?

        Да живееш е да се забравяш.

Край