Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Рада Панчовска, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
На Мануел Муньос Кортес
Да живееш е да се забравяш.
Колкото и да искам
да си спомня, споменът съдържа в себе си тъй скъдна
действителност (от канавки, от минути — насаме
с полето, влажно от дъжда, — от дървета)!
Нощни мигове са, да се вслушвам без да заспивам
в някоя селска къща, отгатващ
все още нещата, които не съм чул, когато бях дете.
(Които не съм видял, като дете, нито съм сънувал
с отворени очи, които си измислят същото, което виждат).
Да живееш е да забравяш за малкото погледи,
които мечтаят наистина.
При все това, си спомням
полите на планинската верига Алтамира и калуните й
с виолетов или бял цвят. Спомням си шубраци
на хвойна, на ягодово дърво… Спомням си пороища,
наситено червеникава пръст, масивни скали, с тъй слаба
действителност или чудо да крача и проточено време!
Спомням си излизането от долината към други склонове,
към най-просторните земи на Естремадура, тъмни,
замъглени от странстващите пориви на дъжда.
Но споменът има тъй малка плътност
за Алиа и маслините й, покривите й, стоборите й!
Спомням си — посред дъжда — полите и горите
на Вилюеркас, с винаги дълбока река.
Очи мои, с учудване на дете, привикващо
към зеленото на толкова листенца или пролетни
издънки! Но вече грее слънце и са други
склонове, по-открити, стигайки до Канямеро.
(Какво беше пристигането, появата на селцето?)
Дълго подготвяне от други склонове, за да
остана по-олекнал от реалност сред тези!
(По-олекнал от небе, от светлини на здрачаване,
от дълбока нощ и звезди, от разсъмване, започнало
без да разкъса просторните кътове на тишината).
Какви бяха онези склонове: смокиновите им дървета,
децата им — пастирчета на десет години — козите им,
разлистените дъбове, поточета, долини
и стада от пасящи бикове? (Какви бяха думите:
звука им във въздуха?) Какви бяха погледите
от стаята ми без никого?
Да живееш е да се забравяш.