Хайме Хил де Биедма
Срещу Хайме Хил де Биедма

Какъв е смисълът, ми се иска да знам, да сменя етажа,

да оставя назад мазе по-черно

от моята репутация — и вече е казано —

да сложа бели перденца

и да взема слугиня,

да отрека живота на бохем,

ако после идваш ти, досаднико,

смущаващ гост, тъпак, облечен с дрехите ми,

търтей в кошер, непотребен, посерко,

с измитите си ръце,

да ядеш от моята чиния и да цапаш къщата?

 

Компания ти правят пръчките по късните

барове през нощта, сводниците, цветарките,

мъртвите улици на разсъмването

и асансьорите със жълта светлина,

когато пристигаш, пиян,

и се спираш, за да видиш в огледалото

разнебитеното си лице,

с очи свирепи още,

които не желаеш да затвориш. И щом те укорявам,

се смееш, миналото ми припомняш

и казваш, че старея.

 

Бих могъл да ти припомня, че не си остроумен вече.

Че непредвидимият ти стил и непринудеността ти

се оказват жестоки,

когато ги имаш от тридесет и повече години,

и че твоята очарователна

усмивка на сънливо хлапе —

уверено, че го харесват — е мъчителен остатък,

патетичен опит.

Докато ти ме гледаш с твоите очи

на истински сирак, и ме оплакваш,

и обещаваш повече да не го правиш.

 

Ако не беше такава проститутка!

И ако аз не знаех, от отдавна вече,

че ти си силен, ако аз съм слаб,

и че си слаб, когато аз се разбеснея…

От твоите завръщания пазя смътно впечатление

за паника, горчивина и недоволство,

и отчаянието,

и нетърпението, и озлоблението

да страдаш пак, още веднъж,

непростимото унижение

на прекомерната интимност.

 

С големи мъки до леглото ще те заведа,

подобно някой, който стига в ада,

за да спи с тебе.

Умирайки на всяка крачка от безсилие,

препъвайки се в мебелите

слепешком, ще пресечем апартамента,

тромаво прегърнати, люлеещи се

от алкохол и от сподавени ридания.

О, недостойно раболепие да се обичат човешки същества,

и най-недостойното,

което е да обичаш самия себе си.