Хайме Хил де Биедма
Поетическо изкуство

На Висенте Алейсандре

Носталгичността на слънцето по покривни тераси,

по стената от цимент с гълъбов цвят —

въпреки това тъй изразителен — и неочакваният

студ, който направо втриса.

 

Сладостта, топликът насаме на устните

насред улицата толкова позната

като някакъв голям салон, където да се стичат

далечни множества като любими същества.

 

И най-вече замаяността на времето,

големият отварящ се навътре зев в душата,

докато горе обещания изплуват

и прималяват, като че са пяна.

 

Това е без съмнение моментът да помисля,

че фактът да си жив изисква нещо,

навярно героизми — или стига, просто,

някакво скромно обикновено нещо,

 

чиято корица от земна материя

да обработя между пръстите, с мъничко вяра?

Думи, например.

Родови думи, небрежно изразходвани.