Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

33

Това е въпрос на думи и все пак

ни ти, ни аз нивга

след станалото не ще се разберем

у кого е вината.

 

Жалко, че Любовта речник си няма,

в който да открием

кога гордостта си е просто гордост

и кога е достойнство!

38

Въздух са въздишките, във въздуха отиват.

Вода са сълзите, във морето се вливат.

Кажи ми, любима, любовта, забрави ли се,

тя къде отива?

39

Защо ми го казвате? Знам — тя е непостоянна,

тя е надменна и нехайна, и своенравна;

преди чувство да се появи в нейната душа

вода ще бликне от сухата скала.

 

Знам, че в сърцето й, гнездо на змии,

няма ни фибра, която на любовта да откликва;

че тя е статуя бездушна…; но…

тя е толкова красива!

47

Стигал съм до дълбоките пропасти

на земята и на небето,

и края им съм съзирал ако не с очите,

то със мисълта си.

 

Но, ох! на едно сърце стигнах до бездната

и за момент се наведох

и душата ми, и очите ми се смутиха —

толкова бездънно бе то и толкова черно!

51

От малкото години, които ми остават

бих дал охотно най-добрите,

за да знам какво на другите

за мен си споделила.

 

И земния ми път, и вечния живот,

ако такъв ми се полага,

за да знам какво на себе си

за мен си си мълвила.

54

Когато на миналото часовете

отлетели призоваваме пак,

блясва трептяща в миглите й черни

готова да се търколи сълза.

 

И се търкулва накрая, и пада като

капка роса при мисълта,

че както днес за вчера, за днес утре

ще въздишаме двамата пак.

64

Досущ скъперник, който златото си пази,

аз си пазех горестта,

да докажа целях, че има вечни неща

на таз, която вечна любов ми обеща.

 

Ала днес напразно я зова и свърша ли,

в отклик чувам да звучи:

— О, презряна кал, вечно

не можеш да страдаш дори!

68

Не знам какво сънувах

през таз нощ, дето отминава.

Тъжен, много тъжен ще е бил сънят —

защото буден мъката ми продължава.

 

Усетих, като ставах

по възглавницата влага

и щом я усетих, за пръв път почувствах,

душата ми да залива горчива наслада.

 

Тъжно нещо е сънят,

който плач ни причинява,

ала имам в тъгата си едничка радост…

Знам, че все още сълзи ми остават!

Край