Мария Виктория Атенсия
Причакване

Не бих желала още да изгубя тази малка

порция от разбиране, неовладяна

поради гъста — и приятна — и убедителна мъгла,

която се издига от земята и причаква устните ми.

Още я надхвърлям и на пръсти мога все още да дишам

и да вперя в слънцето очите си и в неговите светлини,

макар да почвам да се уморявам и се губя вече

между различаването на съня и бдението,

удоволствието и обратното на него — и то е, което ме измъчва

и го известявам и записвам с молив, докато

погасва восъчната свещ върху олтара в този

пръв неделен ден, дъждовен, на рождественския пост.