Аурора Луке
Приложени данни

Отваряш съседния склад за отпадъци,

които поражда живота,

онези виртуални устройства,

които всяко тяло влачи.

Тялото и неговите автономни,

упорити архиви,

кожата, която се сбира да запомня

в сластните бавни работилници

на смътната нажежена памет.

И кожата възстановява

от кожите, които е била,

онова ранящо удоволствие, пробило

основите на мозъци и кости.

 

От немите им памети

се подхранват преходните нощи,

нощите предсмъртни.

Бележникът на желанието

постепенно архивира уроци на кожата,

записки, съкращения, тълкувания и инвентари,

славните увъртания на слюнката,

лепкавите хладини на прегръдката,

сочното забавяне на коремите

и удоволствието с неговата свита от фурии.

 

В последния час

никой не ще може да каже, че не го съпровожда

настойчивият, горд репертоар

на благородните и задоволени желания.

Никой не можа да предложи

нещо друго на смъртта,

освен една изтощена плът,

набръчкана от спомени.