Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

Издание:

Четвърт век испанска поезия 1980–2005 (антология)

Подбор, предговор и бележки: Хосе Луис Гарсия Мартин

Превод от испански: Рада Панчовска

София, Проксима-РП, 2008

 

Източник: Литературен клуб

История

  1. — Добавяне

На Алфредо и Чус

Те са от скрит пясък.

 

Стъпките, които изгубваме като пресечем

двусмислената пустиня на една дата

или вътрешността

на фотография в черно и бяло,

от скрит пясък са,

светлина, която ни следва,

стара и от другата страна на настоящето.

 

Ще е защото при някои случаи

животът ни води

до плътност,

която е прекалено наша, за да ни принадлежи,

или защото сме вода,

или защото корабите на изразходваната светлина

движат големите си платна

в невъзможното море на спомена.

 

Змиеобразно нагоре минават през ръцете ми

следобедите и мачтите в търсене на своята история.

 

В Лима съм, градът

със сивия наранен въздух

и бляскавите минали времена,

сред старинни колониални жилища,

в които живее мизерията,

странна пустота на греди и гипсове,

излизаща към прозореца,

наблюдава крачките ни,

както се наблюдава морето или безкрая

и спира часовника на тъгата.

 

Дори врявата на улицата пази

ромон на отложени тайни.

Има магазини и усмивки,

енигматични погледи

и ресторанти, останали без провизии,

слънца с влажни лъчи,

скромното злато на Перу

или дъждовната емоция на планетата,

превита под законите

на новите войници на туризма.

 

Но пред магазините,

в които се успива дървесината

със сухотата на изгнила лодка,

не минавам аз,

а лицето на детето,

което кръстоса следобедите на Гранада

с тъжното палто на шестдесетте години,

наследник на снегове,

в плашещата меланхолия

на своите предци.

 

Тези витрини на нищото

живеят пълни с жълти риби,

скрити пясъци

в страна на храмове и камиони Пегас,

на химни и жасмини,

на мизерия, която известява развитието,

по средата на пътя

между горчивия край на една война

и новия синтаксис на телевизорите.

 

Машината на времето

не се нуждае от повече. Четиридесет години

и цветът на очите ми.

 

Трудна самота е тази на света,

защото движи крилата си

в скъдния въздух на Историята,

и, въпреки това, лети

из удивената светлина на меланхолията ми.

Край