Луис Гарсия Монтеро
Поетика

Има също мигове, когато оставяме

думите за обич и мълчанията,

за да говорим за поезия.

Ти отпочиваш гласа в миналото

и си спомняш заглавието на книга,

историята на няколко стиха,

младежката нощ на поети с китара,

значението, което имат

поети и знамена в живота ти.

Аз ти говоря за запетайки и главни букви,

за образи в излишък или липсващи,

за нуждата да се постигне ритъм,

който да държи историята,

също както с длани се държат

влагата и зидовете на дворец от пясък.

И си спомням също няколко стиха

в нощи, когато запетайки и главни букви,

метафори и ритми

стоплиха дома ми,

правиха ми компания,

съумяха да ме убедят

със самата твоя сила за съблазняване.

 

Вече зная, че други поети

се обличат като такива,

отиват в кабинетите на тишината,

управляват банките на блясъка,

пресмятат парфюмирани

салдото на вътрешните си фондове,

факла са на крале и богове

или са език от ада.

 

Може и да имат душа.

Аз се съгласявам на това да те имам

и да имам съвест.