Христо Смирненски
Размишления пред входните врата

Таз година на комар

пак играх по навик стар…

Думба, думба, трала-ла,

що ми трябваше беля.

 

Калпав имал съм късмет!

Тю, късмет така проклет!

Хем спечелих най-напред

тъкмо пет пъти подред.

 

Думба, думба, трала-ла,

пуста орисия зла!

После тръгна ми назад,

да се пукнеш тъй от яд.

 

Аз съм комарджия стар,

но кога не идва зар!

Думба, думба, трала-ла,

страшно калпава игра!

 

Не дохожда, братко, зар,

а до мен един другар

цяло купче направи,

а пък мене не върви!

 

Думба, думба, трала-ла,

касо, и към мен ела!

Онзи господин дебел

бързо да не беше взел

 

касата в ръце тогаз,

сигур бих спечелил аз!

Думба, думба, трала-ла

и без дрехи съм сега.

 

Хубаво, че се сетих

и по-рано се напих,

та сега съм топъл аз,

иначе по тоя мраз…

 

Думба, думба, трала-ла,

гътнах четири кила.

А пък в къщи тя сега

чака ме с дърво в ръка.

 

И пердах ще ям така,

че да посиней снага.

Думба, думба, трала-ла,

що ми трябваше бела!