Метаданни
Данни
- Година
- 1917 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
— Умът ми, колега, витае безспирно
по чуки, долини, поля и гори,
той вечно в пространството броди всемирно
и денем, и нощем… насъне дори!…
— Не ме изненадваш с туй нещо, колега,
понеже от по-рано знаех това:
разправят навред, че отдавна избегал…
той де… квартирантът на твойта глава!
— Аз зная те за вечен веселяк,
тъга когото не спохожда.
— Е да, такъв съм, но и мене пак
до гуша нявга ми дохожда…
— Тъгата си изливате тогава
навярно тутакси с перото…
— Така обикновено правя,
т.е. тъй както вий в гърлото
изливате си, то се вика,
по цели бурета мастика.
Очите й са шоколад,
смехът й — немски мармалад,
страничките й пък каймак са,
устата — цъфнал нар… накратко:
тя цялата е нещо сладко —
но има преголяма такса.
Край