Метаданни
Данни
- Година
- 1917 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
— Добро утро, старче свети,
моя поздрав приемете!
И да дойдем на въпроса:
Лойд Джордж мир кат не прие,
ще ли тръгне по-добре
клекналата вече кранта
на нещастната антанта?
— Лойд Джордж иска като Грей
малко да се понагрей
на пожара отдалече,
но ще се опърли вече.
— Ами байчо Николай
ще ли може да дотрай,
или вече ще омекне
и за да му поолекне,
ще остави Цариград?
— То магарешкий инат,
знаеш ти, че много трае,
но дърво щом прииграе!…
— Ами клетия сеньор
Ще ли види скоро зор!
Гледам нещо че очаква
и почна да се оплаква.
Ех, под ред… това се знай!
И към него ще играй.
Той да чака и се сгуша
по-дълбокичко в ботуша.
— А мосю Поанкаре
ще ли вече разбере
занапред какво го чака
и да свие веч байрака?
Или още иска той
да яде за Джона бой?
— Как? Мосю Поанкаре ли?
Мътните са веч го взели.
— Петър с Мали Напольон
ще ли мести своя трон?
Или в Корфу ще остане
да царува, както лани?
Той сега си е добре,
има царство на море
и в дворец сред кипариси
мирно тихичко седи си!
Ами Мери с своя мъж
Букурещ тъй изведнъж
как напуснаха двамина
и бегаха в тая зима?
Как е той и как е тя,
как прекарват те сега
и за днеска накъде са?
— Ту към Киев, ту в Одеса!