Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011)

Издание:

Сън с флейта. Антология

Немски разказвачи от XX век

 

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

 

ISBN-10: 954-304-270-5

ISBN-13: 978-954-304-270-8

 

Източник: Антология. Сън с флейта. Немски разказвачи от XX век (http://darl.eu/dichter/dichter.htm#x)

Източник: Антология. Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век (http://liternet.bg/ebook/syn_s_fleita/index.html)

История

  1. — Добавяне

Михаел Шаранг (р. 1941) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси, роден в Капфенберг, Щирия в работническо семейство. Следва философия, история на изкуството и театрознание във Виенския университет и защитава докторска дисертация върху драмите на Роберт Музил.

През седемдесетте години Михаел Шаранг публикува политически и социално ангажирани романи и есета, като се стреми с помощта на литературата да промени обществените порядки. Издава сборник с поетическа проза (или: прозаична поезия) под заглавие „Край на разказването и други разкази“ (1970), в който е включен текстът „Отговорният уволнява безотговорния“ — този текст дава основата на телевизионен филм. Писателят публикува също сборник с есета „За еманципацията на изкуството“ (1971), романа „Чарли Тракторът“ (1973), прозаичния сборник „Все някой трябва да се подчинява“ (1973) и романите „Синът на един земеделски работник“ (1976) и „Човек на живота“ (1979). В 1978 г. Михаел Шаранг напуска Австрийската комунистическа партия, чийто член е бил в продължение на половин десетилетие. Смята, че литературата трябва да взима страна, но да не бъде партийнополитическа. Той е от малцината творци на австрийския литературен авангард, който плодотворно съчетава в произведенията си езикова и социална критика, теория на медиите и фактография. Шаранг живее като писател на свободна практика във Виена и Ню Йорк.

За творчеството си писателят получава редица отличия, между които поощрителната „Награда за литература на град Виена“ (1965 и 1976), „Литературната награда на град Клагенфурт“ (1970), „Австрийската почетна награда за литература“ (1996) и „Литературната награда на провинция Щирия“ (2000).

Край