Карл Микел
Гледане на телевизия

Стаята имаше размери 3,40 на 4 метра, обитателката — 1,78 на височина; тя можеше да подскочи не повече от 32 сантиметра, ако не искаше да си удари главата в тавана. Косите й — тъмноруси, почти кестеняви, обвиващи главата й с едри къдрици; носът — по-остър, отколкото подхождаше за малкия му размер; очите — зелени, но премрежени: козметика или късогледство?; челото — бледо и чисто, продължението му под косите — предполагаемо. Нозете й бяха пъхнати в бродирани пантофи от полски или китайски произход; между пантофите и прическата — около 130 фунта тегло.

Обитателката седеше сред стаята в един фотьойл, обърнат към предната част на масата — задната й част опираше в стената; нито една стена без мебели — закон на правия ъгъл. Ето едностайното жилище — редът се налага от само себе си, никой не би търпял тук разхвърляност, без да му причернее пред очите. Пресечната точка на двата диагонала на килима съвпадаше с пресечната точка на двата диагонала на пода. До прозореца — писалището, без следа от прах, с телефона и хартията за писма. Диагонално в стаята — диван, 2,20 на 1,60, покрит с лилава изкуствена кожа, украсена с ромбове от жълта кордела. Влезе ли някой в стаята, веднага сяда на дивана. Срещу него — над 60 радиолампи зад витрина, телевизорът: 150 сантиметров екран, яворов фурнир, както цялата мебелировка: тъмножълт, почти кестеняв, също както косата — дърво с цвят на коса, а от едната страна — вдлъбнатина в безизразното в момента стъкло на екрана.

Обитателката подреди кестеновите клончета във вазата, постигна равновесие между живото и мъртвото и вазата придоби самостоятелност — точката, която означава: не ме докосвай!; обърнатите към прозореца клонки щяха да разцъфтят по-бързо и да получат превес, затова всеки ден вазата би трябвало да се извърта. Жената придърпа надолу към клонките лампата с абажур от бял пергамент — нейната стайна луна; сега лицето и придоби нежен блясък: тя бе на 20 години вместо на 30.

Двадесетгодишната се отдръпна встрани — след три крачки нозете й все още бяха осветени. Сега петите й погледнаха светлината, коленете й докоснаха пода — коленичила, тя прокара дясната си ръка в левия заден долен ъгъл на гардероба; дясната половина на лицето й се притискаше към лявата затворена врата на гардероба — дъхът й върху фурнира стоеше като ветрец пред устните й. Ръката сложи в скута онова, което извади — блюдото бе изрисувано по начина, по който се бродират пантофи: пет лули в различна форма и големина се кръстосваха на дъното на съда.

Жената бързо подреди обратно приборите; плавно движение я вдигна нагоре и тя изви китка към най-горното чекмедже; върху дланта й надолу се понесе кутията, съдържаща 17 цигари; повторното движение продължи толкова, колкото и първото — в него имаше спокойствието на хвърления камък, достигнал най-високата си точка.

Жената, застанала на пръсти — Диана, къпеща се под водните струи, затанцува към писалището: оттам извади пурите — 32 къса от светъл обемист вид. Запъхтяна, тя се отпусна във фотьойла, един лъскав инструмент обряза една от тях, червеният нокът на палеца разкъса лентата около пурата, устните огладиха обрязаната част, блесна пламък и след като запаленият край от разстояние една ръка бе огледан отвсякъде и бе преценен като равномерен, главата се отдръпна блажено назад и заизпуска нагоре кръгчета дим. Стените се приближиха — това направи димът.

После жената се изправи — две и половина тежки крачки; пушачката дръпна завесата, отделяща кухненската ниша; опря небрежно рамене на рамката, сложила ръце на кръста; гласът се промъкна покрай пепелния край на пурата — отначало алт, но след първите три думи снижен до баритон. „Хайде, сготви си зелен фасул“, произнесе тя към лакираното кахлено кубче без сянка; след това тридесетгодишната остави настрана угарката, завъртя се с полюляване около кухненския прибор, обслужвайки го с нежно повдигнати клепачи и говорейки — сега вече сопран — към задимената стая. Сопранът каза: „Със сланина, както го обичаш винаги.“ — „Да — отвърна след нова смяна в гласа баритонът, — и с повече лук. И овнешко месо.“ Тогава се обади сопранът, че имало само свински ребра — личеше, че ще се завърже малък спор, но междувременно баритонът го приключи и изрази своето благоразположение. Тънък писък отбеляза края на целувката — яденето бе сварено. Дясната ръка затвори кранчето на газа, лявата загаси пурата.

Жената изсърба чинията си на писалището — за да не смущава кестените; лактите й бяха подпрени, окото й се плъзгаше покрай ръба на чинията към вестника, който заместваше покривката. Измиването на съдините се извърши бързо — една чиния, една лъжица, една тенджера; от крана течеше топла вода.

Сега жената включи телевизора и се изтегна удобно.