Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Сън с флейта
Немски разказвачи от XX век - Оригинално заглавие
- Der Sohn, 1946 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Последна корекция
- NomaD (2011)
Издание:
Сън с флейта. Антология
Немски разказвачи от XX век
Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов
ISBN-10: 954-304-270-5
ISBN-13: 978-954-304-270-8
Източник: Антология. Сън с флейта. Немски разказвачи от XX век (http://darl.eu/dichter/dichter.htm#x)
Източник: Антология. Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век (http://liternet.bg/ebook/syn_s_fleita/index.html)
История
- — Добавяне
Един хирург, който си бе спечелил име като главен лекар на прочута клиника, както и с научните си изследвания и се радваше на всеобща популярност поради благодеянията си към бедните, за смайване и учудване на приятели и колеги изостави своята професия на върха на кариерата си, публикува във всички вестници на страната женитбени обяви, запозна се най-добросъвестно с многото предложения, посети всички публични домове в града, води дълги разговори с всяка проститутка, проучи характера и средата на всяка жена, която срещнеше, и така с чудноватото си начинание предизвика навсякъде неодобрително поклащане на глава и размишления, понеже го познаваха като ерген със строги нрави; накрая се домогна до благоволението на една осемнадесетгодишна красавица, дъщеря на богат фабрикант, и след като я подлъга да заживее в дома му, по брутален начин и насила я накара да забременее, преодолявайки нейното безмерно отвращение; а когато единствено под негов надзор тя роди в частната му клиника, той, независимо от това, че младата жена почина от неспирен кръвоизлив, веднага след раждането качи сина си в автомобил и с бясна скорост го отнесе в една вила, която бе построил сред запустял парк на петдесет километра от града; там го отгледа без чужда помощ, дори без помощта на дойка, така че живееше с него винаги гол, изпълняваше му всяко желание, но го остави без познание за Доброто и Злото и толкова умело осуетяваше всяко общуване с хора, че синът вярваше да са той и баща му единствените хора на земята; така светът свършваше с парка, докато бащата му доведе една уличница, повикана от най-долнопробния публичен дом, след което синът, току-що навършил петнадесет години, напусна парка без съпротивата на бащата, гол като новороден, но само след час се върна да поиска дрехи, а след още двадесет и четири часа набързо уби един човек, който бе отказал да му даде храна без заплащане, и преследван по петите от полицията и нейните кучета, с окървавени ръце и лице потърси отново убежище при баща си, а той го прие, без да разпитва, отблъсна полицаите с картечница, а когато те подновиха битката, зае рамо до рамо със сина си позиция в една стая и независимо че полуразрушената от ръчни гранати вила лумна в пламъци, се защитаваше бясно срещу превъзхождащите ги нападатели, които се криеха зад дърветата и храстите в парка, отново и отново ги обръщаше в бягство и осея земята с трупове, докато накрая един куршум раздроби рамото на сина му и облян в кръв, той се просна тежко ранен в ъгъла на стаята, а после, полузадушен от проникващия дим, забълва страшни проклятия срещу баща си и го упрекна, че го е превърнал в звяр, тъй че хората, макар да не знае защо, го преследват като животно и пускат подире му кучета, при което бащата, без да му трепне окото, застреля сина.
1946