Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Последна корекция
NomaD (2011)

Издание:

Сън с флейта. Антология

Немски разказвачи от XX век

 

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

 

ISBN-10: 954-304-270-5

ISBN-13: 978-954-304-270-8

 

Източник: Антология. Сън с флейта. Немски разказвачи от XX век (http://darl.eu/dichter/dichter.htm#x)

Източник: Антология. Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век (http://liternet.bg/ebook/syn_s_fleita/index.html)


Волфганг Хилдесхаймер (1916–1991) е немски поет, белетрист, художник, драматург и автор на радиопиеси. Роден е в Хамбург в еврейско семейство. Младежките си години прекарва в Холандия и Манхайм, пребивава в Англия и Палестина, където родителите му емигрират през 1933 г., след като на власт в Германия идва Хитлер. Хилдесхаймер следва живопис и графика в Лондон. По време на войната служи в английската армия и участва като преводач в Нюрнбергския процес. От 1952 г. се установява в Швейцария като писател на свободна практика, става член на Немската академия за език и литература в Дармщат и на литературното сдружение „Група 47“.

Литературния си път Волфганг Хилдесхаймер започва с гротескни сатирични разкази, насочени срещу морала на немския дребен буржоа — „Безмилостни легенди“ (1952). Публикува романа „Раят на фалшивите птици“ (1953) и сборниците с разкази „Отнасям сова в Атина“ (1956) и „Напразни записки“ (1963). Насочва се към драмата и си създава име като автор на поредица от пиеси в стила на „театъра на абсурда“. Голям интерес предизвиква романът му „Тинсет“ (1965), изграден като асоциативна поредица от истории, които анализират нарушеното самосъзнание на съвременния човек. Следват романът „Мазанте“ (1973) и романизираната биография „Моцарт“ (1977).

За творчеството си Волфганг Хилдесхаймер е отличен с наградата „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1966), престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1966) и „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1982).

Край