Венцеслав Константинов
Херман Хесе

Херман Хесе (1877–1962) е сред най-значимите белетристи и есеисти в немската литература на XX в. Автор е и на многобройни лирични творби. Създава си име и на художник — илюстрира собствените си произведения. Роден в Калв в дома на протестантски проповедник, Хесе учи в прочутия Маулбронски семинар. На петнадесетгодишна възраст прави опит за самоубийство, преминава през няколко лечебни заведения и влиза в тежък конфликт с родителите си. Момчето прекъсва обучението си и работи като книжарски помощник и механик в часовникарска работилница.

Литературният път на Херман Хесе започва с лиричен сборник под надслов „Романтични песни“ (1899), но успех му донасят автобиографичният роман „Петер Каменцинд“ (1904) и повестта „Под колелото“ (1906). Отблъснат от уродливостта на европейската цивилизация, Хесе предприема в 1911 г. пътуване до Индия, за да опознае културата на Далечния изток. Впечатленията и размислите му се отлагат в поетичната повест „Сидхарта“ (1922). След Първата световна война, заклеймена от Хесе като „кърваво безумие“, той публикува романа „Демиан“ (1919), в който пресъздава покрусата на немската младеж от размиването на моралните ценности в обществения живот. Същата година писателят напуска завинаги Германия, приема швейцарско гражданство (1923) и живее в Монтаньола край Лугано до смъртта си.

В романа „Степният вълк“ (1927), който му спечелва много читатели и почитатели сред младото поколение в САЩ от шестдесетте години на XX век, Херман Хесе изобразява кризата на творческата личност в един враждебен на духа свят. През 1933 г. писателят се обявява публично в защита на известни немски евреи, преследвани от националсоциалистите. Въпреки това го обвиняват в подкрепа за Хитлеровия режима, понеже не заявява ясна политическа позиция. От края на тридесетте години издаването на произведенията му в Германия е забранено. В най-значимата си творба, романа „Игра на стъклени перли“ (1943), създаден по време на фашистките шествия из Европа, писателят засвидетелства вярата си във възраждането на една хуманистична култура. За този роман Херман Хесе получава в 1946 г. Нобелова награда. Удостоен е също с наградата „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1946), както и за цялостно творчество с литературната награда „Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг (1950), а в 1955 г. получава престижния орден „Pour le Mérite“. В чест на писателя град Карлсруе учредява през 1956 г. литературната награда „Херман Хесе“. Едноименна награда учредява в 1964 г. и родният му град Калв.