Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

VII

„… Синтаксис на светкавицата! О пречисто слово на изгнанието! Тъй далечен е оттатъшният бряг, отгдето е проблеснало посланието:

две чела на жени са покрити със пепел и от същия пръст са докоснати; две крила на жени зад завеси, от същия полъх раздвижени…

Дали могло си да заспиш през тази нощ под извисеното дърво от фосфор, о сърце на молеща се статуя, о майко на Изгнаника, когато по огледалата в стаята се беше отпечатил неговият образ?

И ти, по-бърза под светкавицата, ти, по-бърза да изтръпнеш на оттатъшния бряг на неговия дух, другарко на мощта му и слабост на мощта му, ти, чийто дъх завинаги със неговия се е смесил,

ще приседнеш ли отново на опразненото ложе при настръхването, овладяло женствената ти душа?

Не от вчера е изгнанието! Не от вчера е!… Проклинай, о жена, под своя покрив песента на птицата берберска…

Ти няма да дочуеш бурята далеч да умножава звуците от стъпките ни, без викът ти на жена в нощта да връхлети отново във гнездото му непостоянния орел на щастието!“

… Млъкни, о слабост, а и ти, о дъх уханен на съпругата в нощта, като самата ядка на нощта.

Навред преброждаща по бреговете и навред преброждаща моретата, млъкни, о нежност, а и ти, присъствие крилато, подравнило се по моето седло.

Отново ще препусна като нумидиец край неотчуждимото море… Без никаква върбинка, дъхаща по устните, обаче на езика — като щипка сол — маята на отдавнашния свят.

Селитрата и содата са теми на изгнанието. Мислите ни са насочени към действие по пътища, покрити с кости. Светкавицата ми открива руслото на най-значителните намерения. И бурята напразно ще измества границите на отсъствието.

Онези, които обиколиха света през обширните атлантически Индии[1], онези, които за миг предугаждат идеята нова над свежия полъх от бездната, онези, които надуват рогове пред тежките порти на бъдното,

знаят, че из пясъците на изгнанието вият мощни страсти, под камшика на светкавицата сгърчени… О щедроръки, под солта и пясъка на Юни! Запазвай жива помежду ни тайнствената сила, скрита в песента ти!

Като онзи, който каза на вестителя — и това е неговото послание: „Забулвайте лицата на жените ни; повдигайте на синовете ни лицата; заръката сега е каменните прагове на домовете ви да са измити… Тихо ще ви кажа имената на онези извори, където утре ще измиваме пречистия си гняв.“

Настъпил е часът, Поете, да напомниш име, род и потекло…

 

Stype=prosepoetry

Бележки

[1] … атлантически Индии. — Сушата на Антилските острови била смятана за Индия от първите достигнали до тях европейски мореплаватели.

Край