Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенчо Симов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Френска поезия. Сборник
Френска. Първо издание
Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов
Рецензент: Симеон Хаджикосев
Народна култура — София, 1978
Poesie Française
Choix et traduction de Pentcho Simov
Narodna kultura
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за набор 16. V. 1978 г.
Подписана за печат август 1978 г.
Излязла от печат август 1978 г.
Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76
Цена 3,62 лв.
ДИ „Народна култура“
ДПК „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
I
Любов — отсянка на Париж.
Един светлик едва зарадван
изниква в уличната сянка;
един открит за всички пламък
дълбокия лазур дарява;
мъждука позлатен все пак
и свит под тънък слой мъгла:
един светлик зарадван доста.
Любов — отсянка на Париж.
II
От най-доброто на лазура
нали остава само пепел —
неуловима вечер —
и стени?
Ала стъклата пак за теб
са източници на небе,
треперещи, но непресъхнали;
небе поне за още час,
в сърцето влязла синева,
любов — отсянка на Париж,
III
Да слязат сенките — готови
са улицата и душата.
Но трябва твоите очи
да ме погледнат по-отблизо,
така че да ги разпозная.
Ще трябва ти да се склониш
с настъпването на нощта;
на рамото ми се склони,
любов — отсянка на Париж.