Пол-Жан Туле
Из „Контрарими“

X

„Килим безспир тъчем от вълна мека,

        тъй червеят в пашкула бял

едничко опакото е видял:

        така орисан е човека.

 

Но може би отвъд, пред поглед друг,

        страната лицева разкрива

мечти, цветя и веселост игрива

        чрез шарки, непознати тук.“

 

Тъй Фо, догдето се опиянява

        от чай или от своя стих,

си пее и оттатък взора лих

        сред куртизанки две минава.

XLIV

Вие, връщате се от Катай^[1]

        с френски кораб, а когато

търсехте усещане богато

        с опиум или пък с чай,

 

в приказен дворец, иззад завеса

        със отблясък на велур,

не видяхте ли Будрулбудур,

        мила на Китай принцеса,

 

бяла в своя черен панталон —

        ярка перла в мида черна?

Жан Шикай сред тишина вечерна

        не дойде ли със поклон,

 

с плач на орхидея невидяна

        в островите Вал-Уал,

с клетва, че жена си със чувал

        ще удави за измяна,

 

докато понесен от тайфун,

        над морето като зрънце,

блясва сред изгряващото слънце

        яркоцветен див паун?

LXIII

Всеки порив е несъвършен,

        себе си сам разрушава.

Да ви любя искате — тогава

        тъй не прихвайте пред мен.

 

Само сдържан глас ще очарова,

        посред зимен студ голям,

туй сърце — същински тлеещ плам.

        що припламва в песен нова.