Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

От лятно слънце потъмнели

са силните ръце на Жан-Мари,

ала като ръце умрели

са бледи и безжизнени дори.

 

Дали отблясъци кафени

добили са в разпуснати блата,

или в луните потопени

сред езера са взели чистота?

 

Дали от варварски простори

са пили, свити на изящен скут,

в покой, какъвто няма втори,

сред диаманти и разкош нечут?

 

Дали в краката на мадона

поднасяли са злато и цветя?

Във тях кръвта на беладона

пламти и спи — а тъй е черна тя!

 

Ръце, трептящи в надпревара

с рояците над синкавия лес

в зори, при полет към нектара?

Ръце, преливащи отровна смес?

 

Каква мечта ги е обзела,

догдето се протягат сякаш в сън?

За Азии мечта най-смела

и за далечен, екзотичен звън?

 

Не са държали портокали,

не са тъмнеели пред божества

и пеленките не са прали

за мънички безоки същества.

 

Не са ръце на братовчедка

и на работничка край някой стан,

сред грозната фабрична гледка

под слънцето, пияно от катран.

 

Гръбнаци могат да превиват,

не причинявайки болезнен стон,

машините дори надвиват

и по-неукротими са от кон!

 

Като огнища пламват тези

ръце — създателки на красоти;

плътта им пее „Марсилези“

и „Господи помилуй“ не шепти!

 

Ще ви разкъсат те, жестоки

жени, врата ви ще извият фин

и дланите ви, с модни стоки

изпълнени — с белило и кармин.

 

Сиянието тяхно прави

щастливи влюбените всеки ден!

Блести по бледите им стави

рубин, от слънцето възпламенен!

 

Че от народа са родени,

личи по техния суров загар;

ще ви целува на колени,

Ръце, със почит всеки горд Бунтар.

 

Изглеждаш само побледняла,

Ръка, която пушката държиш,

на фона черен на метала

посред въстаналия смел Париж!

 

Ръце от святост засияли,

на китките, където не една

целувка с трепет сме ви дали,

крещят окови с бляскави звена!

 

Покруса чувствата изпитват,

о ангелски ръце: по някой път

да ви пречистят се опитват

пролелите кръвта на тази плът!

Бележки

[0] Ръцете на Жан-Мари. — Едно от стихотворенията с които седемнадесетгодишният Рембо възпява Парижката комуна.

Край