Жан-Батист Клеман
Осемдесет и девета година

До тези страшни времена

човекът без пари, без титла

от люлката до своя гроб

във обществото бе отритнат

и считан бе за син на роб.

Над Франция се бе простряло

господството на феодала

до тези страшни времена.

 

До тези страшни времена

беднякът нямаше закрила,

но мощният народен гняв

избухна със огромна сила

и разруши затвора здрав,

във който са били държани

безбройни жертви на тирана

до тези страшни времена.

 

Във тези страшни времена

народът завладя затвора

отдавнашен и след това

провъзгласи за всички хора

еднакви граждански права

и тронът на властта проклета

превърнат беше на парчета

въз тези страшни времена…

 

О славни страшни времена!

За отмъщение тогава

кръвта започва да зове;

републиката се разправи

със подлите си врагове;

пред нея бяха занемели

във страх и ужас всички „бели“.

О славни страшни времена!

 

Деца на страшни времена!

Воювахте за свободата,

врагът не смогна да ви спре,

в часа на грозната разплата

със смърт наказвахте царе…

Апостоли неустрашими

в борбата даваха ви пример,

деца на страшни времена!

 

Къде са тези времена?

Дими земята, напоена

с кръвта на толкоз храбреци,

а над гробовете свещени

отново се строят дворни…

Народът спи… Но той ще стане

и тук тогава ще настанат

отново страшни времена!

 

Ще дойдат страшни времена!

В мизерия народът гине,

но ще се върнат, зная аз,

онези огнени години —

тогава, роби, и за вас

във фабриките, по нивята

ще грейне ярко свободата…

Ще дойдат нови времена!