Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

I

В ония времена се сбирахме сред здрачни

места, със гняв, че свободата ни отне

човекът на декември; бяхме мрачни

като животни за клане.

 

Империята свършваше. Не се свенеше,

с убийства служеше си той окървавен,

ала в простора „Марсилезата“ звучеше

и всеки изгрев бе червен.

 

И често пеехме, когато бяхме сбрани,

сърцата ни туптяха в такт със песента.

На оня, който бе подхванал песента ни,

понявга хвърляха цветя.

 

Възраждайте се, о червени карамфили,

за да се знаем, ний ви носехме без страх;

ще ви поемат други, с по-големи сили —

победата ще е за тях.

II

На Т. Фере, осъден на смърт

Когато, братя мои, ме покрие

пръстта на гроба черен и студен,

хвърлете за последен поздрав вие

червени карамфили върху мен.

 

Под императорския гнет, помнете,

пробуждахме протест, неудържим —

усмивката на туй червено цвете

ни казваше, че ще се възродим.

 

А днеска в тъмнината на затвора,

червено цвете, бодро разцъфни

и на осъдените смели хора

предай привет във тези мрачни дни

 

Кажи им, че страната ни любима

на бъдещето ще принадлежи;

че този, който власт в момента има

ще рухне пръв под своите лъжи.

Край