Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Притихващият бриз по склоновете в мрака

унася бавно в сън бухлатите гори,

замлъкнали ята заспиват в гъсталака

и златен звезден лъч вълните озари.

 

Оврази и скали се гушат в пара сива,

която заличи помръкналия път,

луната със тъга листака чер облива,

не чува вече ек от разговор слухът.

 

Но в пясъка далеч прибоят прозвучава,

от тежки клони шум долавя се добре

и сливат се в едно из въздуха тогава

въздишка на гора и песен на море.

 

Не спирайте в нощта, о звуци, да летите —

земя и небеса свържете в смел размах,

издигайте се пак, попитайте звездите

не води ли един предвечен път към тях.

 

Морета и гори, о звуци величави,

дарихте ме с ответ, когато бях сломен,

безплодната ми скръб смирихте — песента ви

остава да звучи завинаги у мен.

Бележки

[0] Nox — Нощ (лат.).

Край