Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

На, тебе, бедност, казва „стига!“,

пред тебе, робство, се надига

        въстаник смел,

в ръце оръжието взел!

 

Въстаник!… Името му нека

да знаят всички днес: човека,

съгласен да е подчинен

на разума всесилен само,

вървящ с доверие голямо

към хоризонта с лъч червен.

 

Ще го съзреш по барикади —

засмян, с другарите си млади,

готов да мре, суров и благ,

а погледът му отразява

и убедеността-жарава,

и пурпурния боен стяг.

 

Комуна светла той желае,

разбрал: вселената една е,

финансовият капитал

е пълна със пари кесия,

отгдето всеки без просия

би трябвало да взима дял.

 

Изисква той машини нови,

но не да бъде под окови,

когато алчен господар

използува дори наука,

за да владее роби тука

съгласно обичая стар.

 

Изпълнен с вяра и надежда,

въстаникът война повежда,

която тъй ще продължи,

догдето трупа лой лентяят,

а за работника нехаят

и го приспиват със лъжи.

 

За буржоазия жестока

не иска той да бъде стока —

напразно е със алчността

за дреболии да се спори;

от вас, работници, миньори

и селяни, печели тя.

 

Въстаникът, разбрал, че крета

под иго нашата планета,

към правда се стреми сега —

така да устрои нещата,

че много скоро по земята

да бликнат всякакви блага.

 

На тебе, бедност, казва, стига!

Пред тебе, робство, се надига

        въстаник смел,

в ръце оръжието взел!

Край