Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Да, творбата става по-красива

от материал, що би й дал

        съпротива —

стих, емайл, мрамор и кристал.

 

Не създавай трудности насила!

Но за да пристъпваш леко ти,

        музо мила,

тесните обувки не пести.

 

Скулпторе, изостави веднага

глината, търси по-труден път,

        щом избяга

другаде опиянен духът.

 

Силите си премери с Карара,

Парос предизвикай ти на бой,

        имай вяра —

чиста линия запазва той.

 

Сиракуза нека ти достави

своя бронз, най-ценен може би;

        ще са здрави

летите от този бронз творби.

 

С майсторство и точност на ръката

ни създай чудесен медальон

        от ахата,

с ведрия профил на Аполон.

 

Не избирай акварел за мярка,

на боята дай, творецо вещ,

        свежест ярка

в мрака на емайловата пещ…

 

Всичко мре. Изкуството едничко

с трайност вечността постига, знам;

        бюстът всичко

надживява във града голям.

 

И намереният в древна почва

от орачи дребничък медал

        ни посочва

кой съдбата на света държал.

 

Божествата гинат на небето,

но остават стиховете пак

        властни, ето —

по̀ са яки от метала чак.

 

Дялай, чукай, слагай щрихи леки,

отпечатай своя блян висок

        днес навеки

в твърдия и неотстъпващ блок.

Край