Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“


Понякога в стремеж към нещо непознато —

сред облаците чак да полетя сърцато

и чам да доловя от чудни песни ек,

каквито досега не е дочул човек —

събуждайки се, тъй понякога желая

и вместо своя труд да доведе до края

— а с толкова любов започнат вечерта, —

като дете в игра се втурва мисълта

към своите мечти; да тръгне тя тогава

решена е, със цел в поезия да плава.

Приготвям се за път, не чакам миг дори,

на кораба ми лек изскърцват макари

и котвата след туй на борда е; платната

очакват само бриз да лъхне в небесата,

на мостика събран е екипажът цял

и всеки надалеч тревожно се е взрял.

Потеглям, сбогом, бряг! — Но спящо е морето,

по-тихо е дори от езеро и ето,

не лъхна ни веднъж от никоя страна —

на мачтите висят отпуснати платна.

Със скръстени ръце кормчията се вглежда

в зелената вода, замряла без надежда,

чиято гладка шир със полет обигран

прелита гларус бял или пък корморан.

До края на деня в далечината бледа

кормчията е взрян, та облак да съгледа

или да види флаг трептящ — за вятър знак;

ще впива поглед тъй и подир залез чак,

в настъпващата нощ, догдето в мрачината

на мачтата върхът се губи сред мъглата.

Край