Пиер-Жан Беранже
Цензурата

Песен, разпространявана в ръкопис през месец август 1814

Всеки автор грижа има,

роб ще е от днеска той

и на цензори безброй —

плъхове, тълпа незрима.

  Но смехът е с нас, нали?

          Знай, човече,

        ще се смеем вече,

  без да питаме дали

  кралят ще ни позволи!

 

Пресата министри кара

да треперят все от страх;

в бъдеще ще бъде грях

пак това да се повтаря.

  Но смехът е с нас, нали?

          Знай, човече,

        ще се смеем вече,

  без да питаме дали

  кралят ще ни позволи!

 

Сбраните почтени хора

в парламента ни сега

готвят хубава шега —

пращат мисълта в затвора.

  Но смехът е с нас, нали?

          Знай, човече,

        ще се смеем вече,

  без да питаме дали

  кралят ще ни позволи!

 

Цензорът ще впримчи здраво

волния човешки дух;

за творците ще е глух,

в спора той ще има право.

  Но смехът е с нас, нали?

          Знай, човече,

        ще се смеем вече,

  без да питаме дали

  кралят ще ни позволи!

 

Тъй решили господата

днес — сред мрака на света;

уж подрязват те свещта,

а загасват светлината.

  Но смехът е с нас, нали?

          Знай, човече,

        ще се смеем вече,

  без да питаме дали

  кралят ще ни позволи!

 

Где министърът ще бяга?

Ето тая песен пак

ще лети до него чак —

в ръкопис ще се предлага.

  Да, смехът е с нас, нали?

          Знай, човече,

        ще се смеем вече,

  без да питаме дали

  кралят ще ни позволи!