Пиер-Жан Беранже
Славеите

Нощта забави часовете

и слезе над Париж сънят.

Не спете, с песен огласете,

любими птички, всеки кът.

Щастлив е; който вниква в своя

душевен мир след пъстър ден!

Обичам на нощта покоя:

запейте, славеи, за мен.

 

Певци на верността, не спете!

Зовът на Фрина е капан —

нощта за нея е, помнете,

свидетел нов на нов роман.

Макар че има изневяра

и плам от искреност лишен,

във нежността не губя вяра:

запейте, славеи, за мен.

 

Зоил за вас не съществува;

но нежният ви зов дори

не би могъл да развълнува

скъперника, броящ пари.

Когато в нощен час измами

и кражби вижда той смутен,

при музите е бедността ми:

запейте, славеи, за мен.

 

Не бихте в робство вий живели,

затуй не лейте сладък глас

пред хора, робството приели,

та в робство да държат и нас.

На стража те са пред кревата

на крал, с дантели украсен,

пък аз прославям свободата:

запейте, славеи, за мен.

 

О, знам, не бихте вий стояли

при някой, който зло кове.

Дъхът на пролетта ме гали

със нежните ви гласове

и влива хубост непозната

във моя дух опиянен;

очаквам радостно зората:

запейте, славеи, за мен.