Пиер-Жан Беранже
Маркиз дьо Караба

        Маркизът грохнал, беловлас

като със роби се държи със нас;

        на мършав кон, след дълъг път,

завърна се във родния ни кът.

                Към замъка си стар

                ей този господар

                върви и отдалеч

                размахва жалък меч.

        Свалете шапки! Слава!

Маркиз дьо Караба минава!

 

        „Васали мои — казва той, —

прислужници и крепостни безброй,

        благодарение на мен

на трона кралят бе възстановен.

                Но искам аз сега

                от него пак блага

                и власт — че инак сам

                беди ще му създам.“

        Свалете шапки! Слава!

Маркиз дьо Караба минава!

 

        „Макар че клеветата тук

ме сочи за воденичарски внук,

        родът ми почва от един

наследник на прочутия Пипин.

                По род и герб съм пръв

                и имам знатна кръв,

                та с право бих стоял

                и над самия крал.“

        Свалете шапки! Слава!

Маркиз дьо Караба минава!

 

        „Прочут съм в цялата страна!

До трона сяда моята жена.

        Епископ ще се назове

последният от моите синове.

                А първият от тях

                изпитва често страх,

                но иска орден, знам;

                и аз ще му го дам.“

        Свалете шапки! Слава!

Маркиз дьо Караба минава!

 

        „Да си живеем тъй в покой.

Но кой за данък ми говори, кой?

        Не може никой в тоя свят

да иска данък от аристократ!

                Във замъка съм сбрал

                огромен арсенал —

                пред кмета мога аз

                да повишавам глас.“

        Свалете шапки! Слава!

Маркиз дьо Караба минава!

 

        „Попове, ние ви крепим,

десетък взимайте — и ще делим;

        а ти, народе, гладно псе,

под тежко иго ще въздишаш все.

                И който встъпва в брак,

                да знае: имам пак

                права с вековна мощ

                на първа брачна нощ.“

        Свалете шапки! Слава!

Маркиз дьо Караба минава!

 

        „Кюре, дълга си изпълни,

тамянен дъх по пътя ми пръсни!

        Слуги и пажове без жал

тъпчете селянина затънял!

                Синът ми след това

                свещените права

                на моите деди

                от мен да наследи.“

        Свалете шапки! Слава!

Маркиз дьо Караба минава!