Волтер
Вие и ти

Филис, къде са днес онези дни?

С файтон сновеше в улици познати

без лукс и без лакеи отстрани,

с един-единствен накит — хубостта ти;

доволна беше; лошия обяд

превръщаше в амброзия от рая;

изневеряваше тогава, зная,

на любещия те красавец млад,

отдал на теб живота си до края!

Небето ти поднасяше във дар

наместо титли само онзи чар,

със който възрастта ти разполага:

непостоянен дух, усмивка блага,

от мрамор гръд и хубави очи.

Когато красотата тъй личи,

възможно ли е да не си лукава?

Измамница прекрасна беше ти

и повече обичах те такава —

дано Амур това да ми прости,

 

Но тези дни, госпожо, са далече,

със почести отрупана сте вече,

а миналото кой ще възкреси?

Вратарят едър, с белите коси,

дома ви пази, госта заблуждава;

у него сякаш Времето видях:

прогонва някогашната Забава,

Амурите и радостния Смях,

като че непригодна е за тях

великолепната ви обстановка.

Уви! А през прозореца дори

прехвърляше се тази група ловка,

ехтяха в бедния ти дом игри…

 

О, не, гоблените на Савонри,

прекрасните килими, изтъкани

вън Персия от майстори добри,

и скъпите ви съдове и кани,

които тъй е украсил Жермен,

че те на всекиго сега са мили,

или изделията на Мартен,

китайското изкуство надвишили,

и всички други крехки чудеса,

японските ви вази, порцелани,

изгрелите под вашата коса

брилянтни обиди и всички сбрани

вълшебства с най-различни имена

във вашите чертози пребогати

съвсем не струват колкото една

целувка, дадена от младостта ти.