Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

И тримата били светци и ги обзел

един и същ стремеж, избрали обща цел.

Но всеки пожелал различен път да вземе.

Накрая всеки друм нали отвежда в Рим?

А кой къде вървял, сега ще проследим.

 

Единият, разбрал, че губим нерви, време

и множество блага при всеки нов процес,

с делата се заел, но без да ги отлага,

и бивал справедлив, без никаква облага.

Откакто са в света законите, до днес

изгубва всеки част от времето си в речи,

и половин живот за тях е малък дял —

процеси неведнъж са глътвали и цял.

Та съдникът решил на тази страст да пречи.

А вторият светец болногледач пък бил

и този избор бих горещо одобрил,

прекрасно е да бдиш над онзи, който страда.

Но и преди, и днес все същата награда

болногледачът би получил най-подир —

оплаквали се все от него разни болни.

„За свои близки той старае се безспир,

                а не за нас, не сме доволни!“

Обаче всичко туй било нищожно зло,

сравнено със далеч по-тежкото тегло

на съдника злочест. Щом стигнел до решение,

                страните от процеса в хор

                със него влизали във спор,

                от всеки — възражение.

Съвсем обезсърчен от хулите безброй,

при втория светец накрай отишъл той.

За всеотдаен труд добили огорчения

и длъжностите си напуснали без скръб.

Потърсили покой в гори от бук и дъб.

И там, между скали и всякакви растения,

в покоя несмутен и от най-лек ветрец,

поискали съвет от третия светец.

„У себе си търси — отвърнал той тогава, —

                какво ти трябва знаеш сам.

Самопознание е подвигът голям,

към който нас Властта върховна задължава.

Но кой се опозна сред шум и суета?

Потребен е престой в откъснати места.

Потока размътѝ — ще можеш ли в такава

                вода да се огледаш ти?

И с онзи извор там опитай — размъти!

                Кристалният му лъч угасна,

като под облак сив, под кал изчезна той.

Сега го остави за малко във покой —

                ще отрази картина ясна.

Във себе за да взреш, в пустиня остани!“

                Такъв съвет им дал накрая

отшелникът, и той им бил от полза, зная.

Не казвам занаят със друг да се смени.

Догдето би могъл човек да си изпати

от болести безкрай и от простъпки зли,

навсякъде в света ще са добре дошли

и лекари, и най-умели адвокати.

Увличаме се — там е цялата беда.

О, хора, с мощ и власт над всички, господа

                съдии, принцове, министри,

решаващи съдби човешки с мисли бистри,

главозамайват ви успехите безчет,

не виждате света и себе си самите,

самокритичност щом за малко проявите,

                прекъсва ви ласкател клет.

С урока слагам тук на тази книга края:

на бъдни векове в наследство ще я дам!

Да служи на крале и мъдреци желая:

                завършек по-добър не знам.

Край