Жан дьо Лафонтен
Неблагодарността и несправедливостта на хората към съдбата

С богатство се сдобил търговец по море.

Пред него бури зли оставали без сила,

съдбата неведнъж над него се смилила

и всеки негов рейс завършвал все добре.

Атропос и Нептун към неговите хора

внимателни били, Сполука без умора

ги водела напред — към пристана желан.

Сътрудници добри и вярна клиентела

намирал той навред, продавал и канела,

        и захар, и тютюн, и порцелан —

        вървяло всичко все по неговия план.

                И тъй кесията му взела

безспирно да расте, претъпкана с пари,

накупил той коне и хрътки, и карети,

                не жалел златните монети

и в делничните дни празнувал той дори.

Попитал го другар: „Успехът ти отгде е?“

— Способният човек във всичко ще успее!

На себе си дължа сполуките — че знам

кога и за какво парите си да дам!

Харесали му тъй печалбите и ето:

започнал сделки пак със своя капитал,

но нищо този път да стори не успял —

                нехаен бил, подир което

потънал му добър, но претоварен бриг

и друг, едва снабден със два-три топа стар

                ограбили без труд корсари,

                а третият пристигнал в миг,

когато в онзи град заглъхнал бил пазара

                и купувачи — ни един.

                Измамен бил по начин фин

и от длъжник накрай; след тази надпревара

в разноски, в лукс увлеченият мъж

                загубил всичко изведнъж.

Другарят го видял в каруца най-мизерна

и питал го: „Защо?“ — Съдбата ми е враг!

Приятелят добър му казал: „Друже драг,

чрез мъдрост забрави за гордостта безмерна…“

 

                Не знам какво е сторил той,

но знам: на своя ум при случаи безброй

                приписват хората успеха,

а щом се провалят, намират те утеха

                в това, че имат жребий клет.

                Така представяме нещата:

доброто е от нас, а злото — от Съдбата.

Човекът все е прав, но няма си късмет.