Жан-Антоан дьо Баиф
За пролетта

Студенината мързелива

на зимата си отлетя:

настъпва ерата игрива

и прелестна на пролетта.

 

С трева пръстта е украсена,

тревата пък — с цветя безброй;

от птичи песни огласена,

гората върна чара свой.

 

В зори момата е готова,

за да превари слънчев пек

и да откъсне роза нова

със аромат и свеж, и лек.

 

А сетне със цветеца ярък

гърдите си ще украси

или ще го даде — подарък

на момък с къдрави коси.

 

И щом това красиво цвете

е знак на нейната любов,

ще бъдат ведри часовете

за момъка и в ден суров.

 

Но вслушайте се — след овчаря

засвирва сякаш всеки лист,

а песента им се повтаря

от славея с гласеца чист.

 

Любувайте се на водата —

тъй бистра в буйния поток,

погледайте зеленината,

изпълнила леса дълбок.

 

Вълни морето не надига,

в небето — светли цветове;

и чак до Индия достига

гемия с благи ветрове.

 

Рояк вестители крилати

кръжи навред с приятен звук;

опиянен от аромати,

роякът с жар работи тук.

 

Събират в кошера пчелите

от най-добри цветя нектар:

глада си за да утолите,

ще ви предложат сладък дар.

 

Отекват песни в небесата

от птичи гласове безспир:

от чучулига — над полята,

от лебед — в езерната шир.

 

Край къщите — от ластовички,

от славеи — в леса зелен,

и бодри песни пеят всички,

щастливи в пролетния ден.

 

Гласът ми ще ги придружава,

за любовта ще пея аз —

как пламъкът й поразява

или пък радва всички нас.

 

За мен да пея е наслада,

дано светът я сподели —

че цялата природа млада

възражда се сега, нали?