Етиен Жодел
Към моята муза

Ти знаеш, Музо, моя Музо тъй самотна,

че в песните ти няма пошлост, но сега

ги приравняват с всяка песен неграмотна.

 

Ти знаеш: щом създавам някакви блага

на големци неблагодарни за прослава,

загубвам време и спечелвам си тъга.

 

Ти знаеш: днес харесват туй, с което става

човекът на маймуна; правдата добра

потъпкана от грехове лежи в забрава.

 

Ти знаеш: до Насладата не се добра

светът, макар че търси я навред, защото

Страстта увлича умовете в зла игра.

 

Ти знаеш: Добродетелта заспа в леглото

на тъмна нощ, напълно се усамоти

и глуха, няма, сляпа днес е тя пред злото.

 

Ти знаеш: който все по нейните пети

изглежда, че я следва, той е най-далече

в действителност от нея; туй помни го ти.

 

Ти знаеш, че мъдрец глупецът се нарече,

с ласкатели обиколен, но той е, знам,

като шаран, налапал въдицата вече.

 

Ти знаеш: не един бездарник с шум голям

се извиси, ала такъв човек накрая

самовъзхвалите опровергава сам.

 

Ти знаеш, че догдето аз съм жив на тая

земя, ще те отритват все: добри слова,

се казват срещу някаква услуга, зная.

 

Ти знаеш, че науката не е това,

което бе преди: потъпка славно име,

за старата почтеност спомня си едва.

 

Ти знаеш: въпреки че страдам лете, зиме,

на Добродетелта да служа бих желал

и за награда тя в затвора си държи ме.

 

Ти знаеш: на ума не съм подвластен цял,

сърцето ми добро е, но с усмивка блага

за всяка подлост да простя не бих успял.

 

Ти знаеш, Музо, колко много ми дотяга

да бъда критикуван тъй, че да личи

невежеството на преценките веднага.

 

Ти знаеш: види ли ме с по-добри очи

един владетел, философ ще се намери

към своите закони да ме прикачи.

 

Ти знаеш с колко труд поетът се катери

към висоти, за да го нарекат накрай

смешник и стихоплет и пленник на химери.

 

Дори да се заема с нещо друго, знай —

с пътуване, с военно дело, с търговия, —

пак добродетелите ще ми пречат май.

 

Накратко: завистта не мога да надвия,

дори у най-големите вирее тя,

а там опре ли работата — остави я!

 

Ала и друго знаеш (само с празнота

не може да завърши моята тирада,

съвсем безсмислено часът не отлетя!).

 

Ти знаеш, че в света едничката награда

за Добродетелта остава тя сама:

заради нея добродетелният страда.

 

Единствена достойна тя е в цялата земя,

за нея никога не бих пожалил сили,

догдето сам помръкна в своята тъма.

 

Не биха твърдостта ми с нищо променили,

остава правдата едничка моя цел,

в самия мен са моите утехи мили,

 

да бъда на мълвата роб, не бих приел.