Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенчо Симов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Френска поезия. Сборник
Френска. Първо издание
Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов
Рецензент: Симеон Хаджикосев
Народна култура — София, 1978
Poesie Française
Choix et traduction de Pentcho Simov
Narodna kultura
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за набор 16. V. 1978 г.
Подписана за печат август 1978 г.
Излязла от печат август 1978 г.
Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76
Цена 3,62 лв.
ДИ „Народна култура“
ДПК „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Ти знаеш, Музо, моя Музо тъй самотна,
че в песните ти няма пошлост, но сега
ги приравняват с всяка песен неграмотна.
Ти знаеш: щом създавам някакви блага
на големци неблагодарни за прослава,
загубвам време и спечелвам си тъга.
Ти знаеш: днес харесват туй, с което става
човекът на маймуна; правдата добра
потъпкана от грехове лежи в забрава.
Ти знаеш: до Насладата не се добра
светът, макар че търси я навред, защото
Страстта увлича умовете в зла игра.
Ти знаеш: Добродетелта заспа в леглото
на тъмна нощ, напълно се усамоти
и глуха, няма, сляпа днес е тя пред злото.
Ти знаеш: който все по нейните пети
изглежда, че я следва, той е най-далече
в действителност от нея; туй помни го ти.
Ти знаеш, че мъдрец глупецът се нарече,
с ласкатели обиколен, но той е, знам,
като шаран, налапал въдицата вече.
Ти знаеш: не един бездарник с шум голям
се извиси, ала такъв човек накрая
самовъзхвалите опровергава сам.
Ти знаеш, че догдето аз съм жив на тая
земя, ще те отритват все: добри слова,
се казват срещу някаква услуга, зная.
Ти знаеш, че науката не е това,
което бе преди: потъпка славно име,
за старата почтеност спомня си едва.
Ти знаеш: въпреки че страдам лете, зиме,
на Добродетелта да служа бих желал
и за награда тя в затвора си държи ме.
Ти знаеш: на ума не съм подвластен цял,
сърцето ми добро е, но с усмивка блага
за всяка подлост да простя не бих успял.
Ти знаеш, Музо, колко много ми дотяга
да бъда критикуван тъй, че да личи
невежеството на преценките веднага.
Ти знаеш: види ли ме с по-добри очи
един владетел, философ ще се намери
към своите закони да ме прикачи.
Ти знаеш с колко труд поетът се катери
към висоти, за да го нарекат накрай
смешник и стихоплет и пленник на химери.
Дори да се заема с нещо друго, знай —
с пътуване, с военно дело, с търговия, —
пак добродетелите ще ми пречат май.
Накратко: завистта не мога да надвия,
дори у най-големите вирее тя,
а там опре ли работата — остави я!
Ала и друго знаеш (само с празнота
не може да завърши моята тирада,
съвсем безсмислено часът не отлетя!).
Ти знаеш, че в света едничката награда
за Добродетелта остава тя сама:
заради нея добродетелният страда.
Единствена достойна тя е в цялата земя,
за нея никога не бих пожалил сили,
догдето сам помръкна в своята тъма.
Не биха твърдостта ми с нищо променили,
остава правдата едничка моя цел,
в самия мен са моите утехи мили,
да бъда на мълвата роб, не бих приел.