Реми Бело
Желанието

Не е щастлив човек, желаното щом няма.

Това, що нямаш, щом не пожелаваш, знай,

че си блажен — пред теб са радости безкрай,

а алчният е в плен на мъка най-голяма.

 

Да искаш е беда, разпалваща пожари

в човешката душа, и затова със страст

не искай нищо, щом не е във твоя власт —

дочакай радост, щом и твоят час удари.

 

От алчност корабът попада на пирати,

на бури, на скали, на страшни ветрове;

човекът все ламти, за да се озове

сред трудности — далеч от пътища познати.

 

За почести един жадува — пред мнозина

угодничи, честта си стъпква той дори,

а друг пък, закопнял за повече пари,

предава бог и крал и своята родина.

 

Когато е обзет човек от страсти груби

и към наслади все безумно се стреми,

завършва зле, това разбрали сте сами —

и време, и живот напразно ще изгуби.

 

Един ламти за пост с усърдие голямо,

мечтае за имот и за пари безброй —

след вятъра търчи в заблудата си той:

желанието е безплоден повей само.

 

А друг е жалък роб на любовта, но, зная,

и той пред ветрове прегръдка е открил:

ще бъде награден със отказ груб, немия,

или с едно лице повехнало накрая.

 

А трети се стреми с усилия безкрайни

да стане приближен и драг на своя крал,

но току-виж, такъв безследно е умрял —

на своя господар узнал е много тайни.

 

Да искаш е злина, която все те дразни,

с надежди не живей като в магьосан лес,

а да се насладиш, човече, бързай днес,

забулват твоя ум копнежите напразни.

 

Ламтежът е лъжа и сянка на нещата —

подмамвайки духа към празна суета,

в заблуда ни държи, тъй както през нощта

със образи сънят излъгва сетивата.