Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

IV

Венеро светла, бродеща в небето,

гласа ми чуй; в небесни висоти

догдето твоето лице блести,

така ще пея — с болка на сърцето.

 

В очите ми ще блика скръб, догдето

в нощта лъчите си ми пращаш ти,

и няма мъките ми да спести

сиянието ти, с тъга прието.

 

Когато нощ настъпи, всички хора

очакват от съня добра отмора.

За мене дневните блага са зли,

 

но мъката и нощем не отслабва —

като си легна, цяла нощ ми трябва,

за да изкажа колко ме боли.

VIII

Като потърся, както се полага,

в постеля мека отдиха желан,

напуска ме духът ми изтерзан,

за да се устреми към теб веднага.

 

Тогава чак духът ми разполага

с мечтаното — постига своя блян,

заради който денем съм в капан,

от който няма как да се избяга.

 

О сладък сън, о нощ за мен щастлива,

пратете ми покой и красота

и сънищата мои продължете.

 

Щом влюбената ми душа не бива

да има радост в действителността,

поне насън с възторзи я дарете.

XIII

В очите ми догдето сълзи има,

да плача за добрите времена

на близост с теб; и слабост ни една

не пречи да съм тъй неутешима;

 

догдето мога с лютнята любима

на спомена да дам храна

и твоят образ — сякаш светлина —

ме придружава в лято или в зима,

 

не ми се иска да умирам аз.

Но щом одрезгавее моят глас

и погледът ми острота загуби,

 

и щом душата ми сред самота

не би могла да изрази, че люби,

тогава чак ще призова смъртта.

XXIII

Не ме корете, дами, че хиляда

пламтящи факли чувствувах у мен

и че обичах с дух опиянен;

горчиви сълзи имам за награда,

 

не ме съдете вие без пощада.

Животът ми е вече помрачен,

не ставайте и вие зли към мен,

от обич всяка може да пострада.

 

И без вулкан в гръдта ви да гори

и без да срещнете млад бог дори,

ще може любовта да ви надвие.

 

Ако попаднете под нейна власт,

обзети от могъща, странна страст,

и по-нещастни може да сте вие.

Край