Рютбьоф
Бедността на Рютбьоф

От где да почна — питам се с тревога,

сред мъките да подбера не мога,

за да опиша бедността си аз.

О френски кралю^[1] с добродетел строга,

подкрепа, моля, дайте ми за бога —

ще проявите щедрост в сгоден час.

Мнозина ми заемаха — у нас

съчувствие събуди моят глас,

но за разплащане съм в изнемога,

разчитах да смирите тоя бяс,

но бяхте вън от кралството; във вас

е на спасението ми залога.

 

Освен заемодавците ми има

семейство — всеки с апетит за трима,

каквото имах, стана пух и прах.

А хора с алчност тъй неутолима

ме срещат, всеки се стреми да взима

и всеки бди над своето със страх.

Смъртта ме ощети, та се видях

без щедри близки, тъй изпаднах в крах,

владетелю със милост несравнима,

със вас пък бяха някои от тях

във Тунис, тъй че изоставен бях

като човек без дрехи в люта зима.

 

Смилете се, о кралю с власт голяма,

безпомощен съм, сякаш паднал в яма,

а непосилно е това тегло.

Странят от мене не един и двама,

гладувам, цяр за кашлицата няма,

смъртта простряла е над мен крило.

И нямам ни завивка, ни легло,

със никого така не е било —

до днес съм спал единствено на слама.

Къде да ида, Сир, навред е зло!

Легло от слама — то не е легло,

а пък леглото ми е само слама.

 

Повярвайте ми, Сир, че аз дори

за късче хлебец нямам днес пари;

в Париж съм от блага обиколен,

но ни едно от тях не е за мен.

Да се сдобия с нещо, няма как

и аз си мисля за свети Бедняк,

а не за друг светец; и „Pater“ зная,

но кой е „noster“ как да разгадая?

Животът тъй жестоко ме обра,

че нямам нито пукната пара,

че „Credo“^[2] ми отказаха без жал

и нямам нищо — тъй съм обеднял.