Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Край извора в градинския покой

върху килима от треви безброй,

под свода на овошките чудесни,

отрупан с бели, свежи цветове

и пълен с пролетните птичи песни,

видях сама онази, чийто хлад

отблъсва щастието ми назад.

 

Девойка, надарена с красота

и дъщеря на знатен беше тя.

Помислих, че ще е развеселена

от тези песни и от прелестта

на пролетта в градината зелена

и радостно сърцето ми заби:

ще бъде благосклонна може би.

 

Но в сълзи бе прекрасното лице,

мълвеше тя с въздишки от сърце:

„Исусе, о владетелю световен,

заради вас е тежката ми скръб,

заради вас във този час съдбовен

отиват рицарите най-добри,

за да ви служат и до смърт дори.

 

Със тях отива моят скъп любим —

по хубост, род и храброст несравним.

И моята съдба не ще е лека:

да изнемогвам сред копнеж и плач…

Ах, крал Луи проклет да бъде нека,

че кръстоносците събра сега

и моето сърце срази с тъга.“

 

Като изслушах шепота й тих,

и аз до ручея се приближих.

Продумах: „С плач, девойко, се поврежда

лицето ви и неговият цвят,

не бива да загубвате надежда,

че онзи, който над живота бди,

ще ви спаси от всякакви беди.“

 

„Напълно вярвам, рицарю, че бог

ще се смили над моя дял жесток

на онзи свят — така навярно става

със всички други грешници, нали —

но тука, на земята, ме лишава

от този, който е любим за мен,

и ще скърбя, че е отдалечен…“

Край